На днешния ден можем да си спомним за Димитър Панайотов Греков - български

На днешния ден можем да си спомним за  Димитър Панайотов Греков  - български политик и правист, деятел на Консервативната и Народнолибералната партия, десетият министър-председател на Княжество България - от 19 януари до 1 октомври 1899 година.

Димитър Греков е роден на 2 септември 1847 година в Болград, Бесарабия, в фамилията на заможния търговец Панайот Греков. Завършва Болградската гимназия през 1868 година с нейния първи випуск, а през 1875-а – право в Екс ан Прованс, Франция със стипендия от гимназията. Той поставя втори изпит за докторантура – документ от Академията на Екс, Юридическия факултет по въздухоплаване. След връщането си в Румъния Греков е юрист и правосъден чиновник в Браила – член на Браилския съд, и взе участие в активността на Българското централно благотворително общество.

След Освобождението на България от османско господство Греков се открива в София, където става ръководител на регионалния съд (1878 г.), а за няколко месеца през 1879 година е и първият ръководител на българския Върховен съд. Греков е народен представител в Учредителното заседание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.), където се причислява към Консервативната партия. След това взе участие в държавното управление на Тодор Бурмов като министър на правораздаването и първото държавно управление на свещеник Климент като министър на правораздаването и ръководещ Министерството на вътрешните работи (1879 – 1880 г.).

Димитър Греков поддържа преврата от 1881 година и става подпредседател на Държавния съвет - висша държавна институция в интервала на Режима на пълномощията (1881 – 1882 г.) и е министър на правораздаването в държавното управление на Леонид Соболев (1882 – 1883 г.).

Греков е ръководител на ІІІ Обикновено национално заседание (1883 г.). През 1881 година става дописен, а през 1884-а – постоянен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България Греков е претрупан от княз Батенберг с дипломатическа задача до сръбския крал Милан, която по този начин и не се реализира. През 1886 година е дипломатически представител в Цариград.

По време на рецесията след абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година Греков се причислява към Народнолибералната партия. Той взе участие в делегацията, водила договарянията за заемане на българския престол от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (заедно с доктор Константин Стоилов и Константин Хаджикалчев). Между 1890 и 1894 година Греков взе участие в държавното управление на Стефан Стамболов – от 2 ноември 1890 до 19 май 1894 година е министър на външните работи, а от 20 септември 1891 до 13 февруари 1892 година и ръководещ Министерството на правораздаването.

След убийството на Стамболов през 1895 година е водач на стамболовистите, който пост заема до 1897 година. След това Греков подава оставка, напуща и самата партия и се отдава на адвокатска активност.

Поради околните му контакти с двореца през януари 1899 година княз Фердинанд му разпорежда образуването на държавно управление, в което останалите министри са от Либералната партия (радослависти). Греков поставя старания да вкара в ръководството своите някогашни съидейници – стамболовистите, което среща мощен отпор от радославистите. На 1 октомври 1899 година е заставен да подаде оставка. Веднага по-късно още веднъж става водач на Народнолибералната партия, който пост заема до непредвидената си гибел през 1901 година.